Зооноза – терминът на бъдещето!
След като световната пандемия COVID-19, породена от вируса SARS-CoV-2 прескочи от животно в човек си задаваме значим въпрос. Това ли е последната инфекциозна болест, трансферирана от животинския свят към човек?
Ако се върнем обратно във времето, респираторните болести, трансферирани от животни, провокират изтребване и през предишния век.
Хонконгският грип предизвиква гибелта на 700 000 души през 1968 година, испанският грип води до гибелта на 50 милиона през 1918 година, а връщайки се още по обратно във времето една друга инфекциозна болест – бубонната чума в годините сред 1346 - 1353 избива 45-50% от жителите на Европа.
В региона на Средиземноморието, Италия, Южна Франция и Испания, заболяването се развива четири поредни години, като е унищожила до 75 – 80% от популацията. Съвсем обикновено е в това състояние да си зададем въпроса за какво заболяванията, които се предават от животните на хората, са толкоз рискови? Отговорът е логически - това се дължи на имунната ни система, а друга част е естественият асортимент.
Всъщност вирусите, бактериите и инфекциозните заболявания са на всички места към нас. Те са тухли, които построяват комплицираните постройки, наречени екосистеми. Дори човешкият геном се състои от цели 8 % вируси. Ако съпоставим хищниците и патогените (вирусите в случая), хищниците са организми, които изяждат плячката си извън на вътре, а патогените – от вътрешната страна на открито. Нещо изцяло естествено в естествени условия.
Вирусите вършат същото, което прави и котката, изяждайки котешката храна. Но от време на време изискванията се трансформират. Котките са интелигентни създания, което значи, че са изцяло наясно с нещата, които им харесват и тези, които не им харесват. Вирусите, сходно на тях, имат желания към избрани типове, които са обичаната им плячка. И също както котката може понякога да се отклони от нормалното си меню и да похапне краставици вместо рибка, по този начин и патогенът може да се обърне към нова цел.
Нововъзникващите инфекциозни заболявания в природатаВиолета Желязкова елементарно разрушава построения стандарт, че в България не може да се развива просвета на международно равнище. Тя е бакалавър по молекулярна биология и магистър по генетика и геномика. В момента приключва докторантурата си в Националния природонаучен музей на Българска академия на науките, където комбинира способи от екологията, микробиологията и молекулярната популационна генетика. Приключенският й дух и жаждата за познание я води от вулканичните пещери на Хаваите, през Амазонската джунгла до най-дълбоката пещера в България - Колкина дупка. Именно в пещерите се крие и истина за прилепите, споделя Виолета Желязкова. Тя е една от дребното дами по света, за които прилепите не са летящи мишки, а животно, което има отредено огромно място в работата й.
фотография: Питър Бостед
Какво значи зооноза и какви са зоонозните причинители? Зооноза назоваваме животинско заболяване, което при естествени условия може да се трансферира на хора. Обратният развой също е вероятен. Това като цяло се е случвало постоянно и ще продължи да се случва.
Когато ние търгуваме с диви животни или с дървен материал, въобще с всевъзможни артикули от дивата природа, ние пренасяме цяла галактика от микроорганизми. В множеството случаи не си даваме сметка за това.
Обикновено болестотворните причинители са профилирани към съответни типове гостоприемници. Прескачането на междувидовата преграда е рядко събитие и изисква точното комбиниране на нови разновидности и непосредствен контакт с нови подобаващи гостоприемници. Само по себе си, съжителството на хора и животни не е рисково.
Защо прилепите боледуват, а не умират от ковид?
Най-напред, дано да отбележим, че в животинското царство съществува голямо многообразие от коронавируси, доста от които не са рискови. Прилепите, въпреки това, имат добра отбрана, както от коронавируси, по този начин и от други вируси. Това е по този начин поради специфики в имунната им система и ефикасни механизми за справяне с клетъчния стрес и за корекция на ДНК. Тези съоръжения евентуално са зародили около летенето, при което е налице доста натоварване на метаболизма.
Това пухкаво създание може да се побере върху палеца ви, само че в действителност съставлява най-могъщият натурален инсектицид.
Снимка: Боян Петров
Кои са най-сериозните нововъзникнали инфекциозни болести в природата към днешна дата? Най-сериозните нововъзникнали болести в природата в последно време не са нови в дословния смисъл на думата. Хората обаче несъзнателно са разнесли доста патогени по света и по този начин са им помогнали да доближат до нови гостоприемници, които нямат построен имунитет. Например, Болестта на белия нос при прилепите, с която се занимавам, е зародила в Европа или Азия и след епохи еволюция е спряла да бъде рискова. В Северна Америка обаче белоносата гъбичка е привнесена неотдавна и прилепите, които са нямали време да се приспособят, умират от нея. Прилепите играят основна роля в екосистемите, да вземем за пример като контролират количеството на насекомите. Ако тази регулация липсва, това се отразява директно на дивата природа и оттова непряко на човешкото здраве. Подобна е историята на хитридиомикозата, още веднъж гъбично заболяване, засягащо земноводни. Предполага се, че е зародила в региона на Корея, само че смъртоносният й резултат се демонстрира едвам след разпространяването й в други елементи на света. Роля в това евентуално е изиграла интернационалната търговия с жаби за домашни любимци и медицински проучвания.
Белоносата гъба (Pseudogymnoascus destructans) е безопасен съквартирант в Европа, само че безсъвестен палач в Америка.
Снимка: Виолета Желязкова
Какви са разпоредбите за безвредно пътешестване и другарство с животните?
Аз поисквам на всеки да изпитва щастието от другарство с диви животни и въобще от контакта с природата. Ако би трябвало най-просто да обобщя положителните правила, гледайте и снимайте, без да преследвате, улавяте или безпокоите. Това ще способства както за вашата сигурност, по този начин и за сигурността на животните. Ще се възползвам и от опцията да кажа нещо особено за прилепите, защото някои хора се опасяват от тях по отношение на актуалната пандемия.
Никога до момента светът не е бил толкоз взаимосвързан, колкото в днешни дни. Милиони хора и тонове храни минават през границите всеки ден. Как да се предпазим от инфекции?
Отворените граници не водят до по-честото пораждане на болести, само че доста улесняват тяхното разпространяване. За да предпазим себе си при пътешестване, добре е авансово да проучим дестинацията си и да си създадем целесъобразните за съответния географски район ваксини. Аз бих избягвала и екзотичните скотски пазари. Освен че хигиената им може да е съмнителна, търговията с диви животни постоянно е незаконна и нанася съществени вреди на природата.
Друго нещо, което можем да създадем за опазването на природата от болести, е да почистваме калта от обувките си, преди да се качим на самолета. Звучи смешно, само че почвата съдържа цяла галактика от микроорганизми, които не би трябвало да сменят местообитанието си. Също по този начин, не пренасяйте диви животни или растения през граница. Ако държите на другоземен домакински любим, вземете го от място, което може да подсигурява легалния му генезис и неналичието на инфекциозни болести.
За страдание, да. Най-големите закани за дивата природа сега са унищожаването на местообитания и привнасянето на непознати типове и патогени. Аз обаче съм оптимист и имам вяра, че обществото ни може да съчетае икономическото развиване с опазването на околната среда, стига да мисли рационално и дълготрайно.
Заради контакта с природата постоянно си заслужава да се изцапаш.
Снимка: Питър Бостед
Можем ли да кажем, че COVID-19 не е последното заболяване, което заплашва нашата цивилизация?Сегашната пандемия не е нито първата, нито последната, която човечеството претърпява. Възникването на нови болести е натурален постепенен развой, а еволюцията не може да бъде прекратена, тя е съществена характерност на живота. Това, което е друго в днешно време, е по-лесното разпространяване на болести по света, обвързвано със свободното придвижване на артикули и хора, както и с възходящата плътност на човешката популация. Ние обаче можем да компенсираме този негативния резултат с развиването на науката и опознаването на процесите, които дефинират възникването на болести както в границите на личния ни тип, по този начин и в дивата природа.
Възможно ли е от България да тръгне сходна инфекциозна болест?
Ние в науката не обичаме думата невероятно, само че в случай че имате поради заболяване, сходно на породеното от COVID-19, вероятността е толкоз дребна, че бихме могли да я пренебрегнем. Аз персонално бих се тревожила не за някоя нова зооноза, а за общото качество на околната среда, което визира здравето на безусловно всички и също така зависи от нас.
Ако се върнем обратно във времето, респираторните болести, трансферирани от животни, провокират изтребване и през предишния век.
Хонконгският грип предизвиква гибелта на 700 000 души през 1968 година, испанският грип води до гибелта на 50 милиона през 1918 година, а връщайки се още по обратно във времето една друга инфекциозна болест – бубонната чума в годините сред 1346 - 1353 избива 45-50% от жителите на Европа.
В региона на Средиземноморието, Италия, Южна Франция и Испания, заболяването се развива четири поредни години, като е унищожила до 75 – 80% от популацията. Съвсем обикновено е в това състояние да си зададем въпроса за какво заболяванията, които се предават от животните на хората, са толкоз рискови? Отговорът е логически - това се дължи на имунната ни система, а друга част е естественият асортимент.
Всъщност вирусите, бактериите и инфекциозните заболявания са на всички места към нас. Те са тухли, които построяват комплицираните постройки, наречени екосистеми. Дори човешкият геном се състои от цели 8 % вируси. Ако съпоставим хищниците и патогените (вирусите в случая), хищниците са организми, които изяждат плячката си извън на вътре, а патогените – от вътрешната страна на открито. Нещо изцяло естествено в естествени условия.
Вирусите вършат същото, което прави и котката, изяждайки котешката храна. Но от време на време изискванията се трансформират. Котките са интелигентни създания, което значи, че са изцяло наясно с нещата, които им харесват и тези, които не им харесват. Вирусите, сходно на тях, имат желания към избрани типове, които са обичаната им плячка. И също както котката може понякога да се отклони от нормалното си меню и да похапне краставици вместо рибка, по този начин и патогенът може да се обърне към нова цел.
Когато един патоген се трансферира от животно към човек, резултатът е прочут като зооноза. Еболата е зооноза. Както и бубонната чума, жълтата тресчица, лаймската болест, треската Западен Нил, испанският грип и доста от грипните варианти. И още бяс, хантавирусен белодробен синдром и SARS-CoV-2.Нещо повече, съгласно статистиката от 1940 година до 2004 година нововъзникналите инфекциозни болести в човешката история са над 300, като броят им се усилва с всяка минала година. Не инцидентно се загатва, че думата зооноза ще е думата на XXI век. За което животните не са отговорни, те живеят по този начин както са живели постоянно, а ние хората все по-експанзивно влизаме в техния хабитат. Човекът и природата са взаимно свързани, колкото и да ни се коства, че с цивилизацията се отдалечаваме от нея, това не е по този начин. Колкото по-ясно разберем това, толкоз по-добре ще можем да се защитим от бъдещи епидемии и да предпазим човешкото здраве и природата.
Нововъзникващите инфекциозни заболявания в природатаВиолета Желязкова елементарно разрушава построения стандарт, че в България не може да се развива просвета на международно равнище. Тя е бакалавър по молекулярна биология и магистър по генетика и геномика. В момента приключва докторантурата си в Националния природонаучен музей на Българска академия на науките, където комбинира способи от екологията, микробиологията и молекулярната популационна генетика. Приключенският й дух и жаждата за познание я води от вулканичните пещери на Хаваите, през Амазонската джунгла до най-дълбоката пещера в България - Колкина дупка. Именно в пещерите се крие и истина за прилепите, споделя Виолета Желязкова. Тя е една от дребното дами по света, за които прилепите не са летящи мишки, а животно, което има отредено огромно място в работата й.
фотография: Питър Бостед Какво значи зооноза и какви са зоонозните причинители? Зооноза назоваваме животинско заболяване, което при естествени условия може да се трансферира на хора. Обратният развой също е вероятен. Това като цяло се е случвало постоянно и ще продължи да се случва.
Към момента към 60% от нововъзникналите инфекциозни болести в човешката популация по света са точно с скотски генезис. По принцип, разнообразни типове патогени биха могли да трансферират междувидовата преграда, само че това става извънредно рядко и при характерни условия.Как и за какво заболяванията от хората се придвижват върху животните и противоположното?
Когато ние търгуваме с диви животни или с дървен материал, въобще с всевъзможни артикули от дивата природа, ние пренасяме цяла галактика от микроорганизми. В множеството случаи не си даваме сметка за това.
Обикновено болестотворните причинители са профилирани към съответни типове гостоприемници. Прескачането на междувидовата преграда е рядко събитие и изисква точното комбиниране на нови разновидности и непосредствен контакт с нови подобаващи гостоприемници. Само по себе си, съжителството на хора и животни не е рисково.
Защо прилепите боледуват, а не умират от ковид?
Най-напред, дано да отбележим, че в животинското царство съществува голямо многообразие от коронавируси, доста от които не са рискови. Прилепите, въпреки това, имат добра отбрана, както от коронавируси, по този начин и от други вируси. Това е по този начин поради специфики в имунната им система и ефикасни механизми за справяне с клетъчния стрес и за корекция на ДНК. Тези съоръжения евентуално са зародили около летенето, при което е налице доста натоварване на метаболизма.
Това пухкаво създание може да се побере върху палеца ви, само че в действителност съставлява най-могъщият натурален инсектицид. Снимка: Боян Петров
Кои са най-сериозните нововъзникнали инфекциозни болести в природата към днешна дата? Най-сериозните нововъзникнали болести в природата в последно време не са нови в дословния смисъл на думата. Хората обаче несъзнателно са разнесли доста патогени по света и по този начин са им помогнали да доближат до нови гостоприемници, които нямат построен имунитет. Например, Болестта на белия нос при прилепите, с която се занимавам, е зародила в Европа или Азия и след епохи еволюция е спряла да бъде рискова. В Северна Америка обаче белоносата гъбичка е привнесена неотдавна и прилепите, които са нямали време да се приспособят, умират от нея. Прилепите играят основна роля в екосистемите, да вземем за пример като контролират количеството на насекомите. Ако тази регулация липсва, това се отразява директно на дивата природа и оттова непряко на човешкото здраве. Подобна е историята на хитридиомикозата, още веднъж гъбично заболяване, засягащо земноводни. Предполага се, че е зародила в региона на Корея, само че смъртоносният й резултат се демонстрира едвам след разпространяването й в други елементи на света. Роля в това евентуално е изиграла интернационалната търговия с жаби за домашни любимци и медицински проучвания.
Белоносата гъба (Pseudogymnoascus destructans) е безопасен съквартирант в Европа, само че безсъвестен палач в Америка. Снимка: Виолета Желязкова
Какви са разпоредбите за безвредно пътешестване и другарство с животните?
Аз поисквам на всеки да изпитва щастието от другарство с диви животни и въобще от контакта с природата. Ако би трябвало най-просто да обобщя положителните правила, гледайте и снимайте, без да преследвате, улавяте или безпокоите. Това ще способства както за вашата сигурност, по този начин и за сигурността на животните. Ще се възползвам и от опцията да кажа нещо особено за прилепите, защото някои хора се опасяват от тях по отношение на актуалната пандемия.
Да, коронавируси, сходни на COVID-19, са открити в някои типове прилепи, само че това не значи автоматизирано, че точно прилеп е заразил човек. Вероятността български прилеп да ви болести с ковид е нулева, нулева е и вероятността да ви нападне или ухапе, в случай че преднамерено не се опитате да го уловите.Ако имате прилепи в къщата или блока си, не ги гонете. Летящите бозайници обикновено живеят в градовете и ни правят услуга, като изяждат големи количества инсекти, в това число селскостопански вредители или хапещите ни комари.
Никога до момента светът не е бил толкоз взаимосвързан, колкото в днешни дни. Милиони хора и тонове храни минават през границите всеки ден. Как да се предпазим от инфекции?
Отворените граници не водят до по-честото пораждане на болести, само че доста улесняват тяхното разпространяване. За да предпазим себе си при пътешестване, добре е авансово да проучим дестинацията си и да си създадем целесъобразните за съответния географски район ваксини. Аз бих избягвала и екзотичните скотски пазари. Освен че хигиената им може да е съмнителна, търговията с диви животни постоянно е незаконна и нанася съществени вреди на природата.
Друго нещо, което можем да създадем за опазването на природата от болести, е да почистваме калта от обувките си, преди да се качим на самолета. Звучи смешно, само че почвата съдържа цяла галактика от микроорганизми, които не би трябвало да сменят местообитанието си. Също по този начин, не пренасяйте диви животни или растения през граница. Ако държите на другоземен домакински любим, вземете го от място, което може да подсигурява легалния му генезис и неналичието на инфекциозни болести.
Най-доброто нещо, което можем да създадем за предотвратяване от инфекции, са имунизациите. Те пазят както самите нас, по този начин и хората към нас. Добрата персонална и социална хигиена също е от огромно значение.Има ли унищожени популации на дивите животни поради активността на хората?
За страдание, да. Най-големите закани за дивата природа сега са унищожаването на местообитания и привнасянето на непознати типове и патогени. Аз обаче съм оптимист и имам вяра, че обществото ни може да съчетае икономическото развиване с опазването на околната среда, стига да мисли рационално и дълготрайно.
Заради контакта с природата постоянно си заслужава да се изцапаш. Снимка: Питър Бостед
Можем ли да кажем, че COVID-19 не е последното заболяване, което заплашва нашата цивилизация?Сегашната пандемия не е нито първата, нито последната, която човечеството претърпява. Възникването на нови болести е натурален постепенен развой, а еволюцията не може да бъде прекратена, тя е съществена характерност на живота. Това, което е друго в днешно време, е по-лесното разпространяване на болести по света, обвързвано със свободното придвижване на артикули и хора, както и с възходящата плътност на човешката популация. Ние обаче можем да компенсираме този негативния резултат с развиването на науката и опознаването на процесите, които дефинират възникването на болести както в границите на личния ни тип, по този начин и в дивата природа.
Възможно ли е от България да тръгне сходна инфекциозна болест?
Ние в науката не обичаме думата невероятно, само че в случай че имате поради заболяване, сходно на породеното от COVID-19, вероятността е толкоз дребна, че бихме могли да я пренебрегнем. Аз персонално бих се тревожила не за някоя нова зооноза, а за общото качество на околната среда, което визира здравето на безусловно всички и също така зависи от нас.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ